10.1.10.Дефис

Употреба на дефис.

Дефис се използва в следните случаи:

1. При изписване на двойни лични и фамилни имена и на съставни географски наименования:

   Мария-Луиза, Иванова-Николова, Австро-Унгария

2. При изписване на термини и названия, означени с букви и цифри:

   Ту-154, Аполо-13

3. При изписване на графични съкращения и при съкращаване на сложни думи:

   г-н (= господин), г-жа (= госпожа), д-р (= доктор), у-ще (= училище), зам.-председател (= заместник-председател)

4. При полуслято изписване на сложни думи:

   министър-председател, кандидат-студент, черно-бял, горе-долу, един-единствен

5. При изписване на сложни думи, чиято първа част е числително име, обозначено с цифра:

   5-дневен, 3-месечен, 24-годишен

6. При изписване на формите за сравнителна и превъзходна степен на прилагателните имена и наречията, образувани с частиците по- и най-:

   по-нов, по-голяма, по-скъпо, най-успешен, най-разумна, най-добре

   но:

   пò на запад, пò на юг

7. При изписване на неопределителните местоимения и местоименните наречия, образувани с частиците еди-, годе- и -що:

   еди-кой си, еди-къде си, що-годе, току-що

8. При изписване на числителни редни с арабска цифра и букви от края на числителното редно, които не съвпадат със съответното числително бройно:

   1-ви, 2-ри, 3-ти, 5-и, 5-ата, 6-ото, 8-ия, 10-ият, 90-те

9. При изписване на две и повече сложни думи, които имат еднаква втора основа, изпусната при първата(ите) дума(и):

   макро- и микрокосмос, централно- и източноевропейски страни, едно-, дву- и триетажни сгради, радио- и телевизионни програми