10.1.4. Двоеточие

Употреба на двоеточие.

В простото изречение двоеточието се употребява при изброяване на еднородни части, обикновено след обобщаващи думи. След двоеточието с начална малка буква се изреждат названията на отделните обекти, които конкретизират значението на обобщаващата дума или израз:

Планът има четири основни цели: насърчаване на конкурентоспособността, подобряване на условията на работа, допринасяне за качеството на живота и насърчаване на езиковото многообразие.

Двоеточие се пише при изброяване и без да има обобщаваща дума:

Комисията следва да вземе предвид:

  1. целите, посочени в член 1;
  2. условията, посочени в съответната колона от приложението;
  3. приноса на дейностите за намаляване на задръстванията по пътя…

В безсъюзните сложни изречения двоеточието се употребява, когато втората част на изречението представлява следствие, резултат, основание, пояснение на първата му част:

На Европейския съвет от 11 и 12 декември бе намерен изход: министър-председателят на Ирландия представи анализ на ситуацията, който доведе до заключението, че Съюзът следва да направи правнообвързващи декларации; в тях трябва да се пояснят аспектите на Договора, породили опасенията в Ирландия, където следва да се проведе нов референдум през 2009 г.

При изписване на точно време знакът между цифрите е двоеточие:

12:00 ч. брюкселско време

Двоеточие се пише за означаване на съотношението между величини:

Мащаб 1:750 000