10.5.1. Членуване

Правила за членуване.

Членуване на имената от мъжки род

В съвременния български език членната форма на имената от мъжки род в единствено число се среща в няколко варианта:

-ът, -ят (пълен член)

-а, -я (кратък член)

Подлогът и неговите определения или сказуемни определения в единствено число се членуват с пълен член. Най-удобното практическо правило за откриване на подлога изисква замяната на проверяваната дума или на цялото словосъчетание с местоимението той:

Законът е еднакъв за всички. (= Той е еднакъв за всички.)

Филмът се гледа с голям интерес. (= Той се гледа с голям интерес.)

Южният склон ми се виждаше по-полегат. (= Той ми се виждаше по-полегат.)

Какво включва пакетът? (= Какво включва той?)

Опишете как се разработва проектът. (Опишете как се разработва той.)

Подготвеният предварително текст беше разпространен сред всички участници в събитието. (Той беше разпространен сред всички участници в събитието.)

Всъщност той беше първият заселник в долината (първият заселник е сказуемно определение на подлога).

Пълен член се използва и когато членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в значение „превръщам се в“), казвам се, наричам се, представлявам (в значение „съм“):

Алуминият е най-лекият метал.

Коефициентът на икономическа активност представлява относителният дял на работещите.

Краткият член се употребява, когато името не е подлог (след предлог) и когато може да се замени с местоимението него или го:

Питах го дали може да обуздае коня (= дали може да го обуздае).

Предложи ми да се срещнем в хотела (след предлог).

Все говорехме за залеза. (Все говорехме за него.)

Членната форма -ят, -я се употребява в следните случаи:

  1. При съществителните ден, път, сън, огън, лакът, нокът, кон, зет, крал, цар.
  2. При съществителни за лица с наставка –ар/-яр и -тел.
  3. При съществителни, завършващи на -й.
  4. При прилагателни, причастия, числителни редни.
NB:

С пълен член -ът и кратък член -а се членуват:

  • съществителните имена на –тел, в които завършекът –тел не е наставка:

    епител, картел, пастел, хотел

  • съществителните имена на –ар и -яр, в които завършеците –ар и -яр не са наставки:

    екземпляр, календар, коментар, пазар, формуляр, хонорар

Според общите правила за членуване с пълен или с кратък член се пишат част от собствените имена от м.р. ед.ч., чиято основна форма е нечленувана (Дунав, Искър, Балкан, Акропол, Колизеум, Ватикан, Ермитаж, Лувър и др.):

Пред Лувъра се издига кристална пирамида.

Ватиканът заема площ от едва 0,44 км2.

С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат собствените имена на географски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана (Юндола, Кайлъка, Хисаря, Леденика, Превала и др.):

Леденика е най-голямата българска пещера.

Хисаря си остана един от най-предпочитаните курорти.

Членуване на имената от женски род

Членната форма -та се прибавя направо към съществителното, без то да се променя, включително и в случаите, когато завършва на съгласна:

сърна — сърната, радост — радостта, пролет — пролетта, пещ — пещта

Членуване на две и повече определения към едно съществително

При две или повече определения към едно съществително по правило се членува само първото определение:

общата външна политика и политика на сигурност

полицейското и съдебно сътрудничество

Европейският икономически и социален комитет

И двете определения към едно съществително се членуват в случаите, когато трябва да се посочат не един, а два предмета, информация за които се получава от броя на членуваните определения, а не от броя или числото на съществителното, към което се отнасят:

изпращащата и приемащата държава,

началния и крайния час

икономическата и социалната политика

малките и средните предприятия

NB:

Книжовната норма не допуска съгласуване от типа две определения в ед.ч. и подлог в мн.ч., тоест следните словосъчетания са неправилни:

7, 8 и 9 европейски фондове за развитие; български, италиански, немски и френски езици

Ако между определенията към едно съществително има определение, което не се свързва с изразяване на отделен предмет, а дава друга характеристика, то не се членува:

френската и италианската външна политика

Членуване на едно определение при две съществителни

Ако трябва да се покаже, че едно определение при две съществителни се отнася само към първото съществително, се членуват и двете съществителни:

на Европейския парламент и на Съвета