11. Допълнителна литература

При подготвянето на текстовете за публикуване Службата за публикации използва справочната литература, изброена тук.

Споменатите по-долу заглавия са по-важната справочна литература, използвана при подготвянето на текстовете за публикуване:

Бонджолова, В., Неологичен речник, Gaberoff, София, 2003 г.

Бояджиев, Ж., Увод в общото езикознание, Парадигма, София, 2007 г.

Български тълковен речник, 4. изд. Доп. и прераб. от Д. Попов, Наука и изкуство, София, 2007 г.

Граматика на съвременния български книжовен език. Морфология, Абагар, София, 1998 г.

Граматика на съвременния български книжовен език. Синтаксис, Абагар, София, 1998 г.

Граматика на съвременния български книжовен език. Фонетика, Абагар, София, 1998 г.

Михайлов, И., Наръчник по предпечатна подготовка, Асеневци, София, 2010 г.

Нанова, А., Фразеологичен синонимен речник на българския език, Хейзъл, София, 2005 г.

Нов правописен речник на българския език, Хейзъл, София, 2002 г.

Общ наръчник за оформяне и съставяне на актовете, приемани по обикновената законодателна процедура (Парламент, Съвет, Комисия), януари 2018 г.

Общо практическо ръководство на Европейския парламент, Съвета и Комисията, предназначено за тези, които участват в съставянето на законодателните текстове на Европейския съюз, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2015 г.

Официален правописен речник на българския език, Просвета, София, 2012 г.

Пашов, П., Българска граматика, Хермес, Пловдив, 1999 г.

Правопис и пунктуация на българския език, Хейзъл, София, 2000 г.

Речник на чуждите думи, Наука и изкуство, София, 2007 г.

При подготвянето на четвърта част от „Междуинституционалното ръководство за изготвяне на публикациите“ като справочна литература е използван и „Езиковият наръчник“, съставен от българския езиков департамент в ГД „Писмени преводи“.