3.2.1. Форми на заглавието
Заглавието на акта има две форми: пълна (съдържаща вида на акта, номер, автора на акта, датата на приемането му и кратко описание на предмета на акта) или кратка (съдържаща вида на акта, номера и, при първото споменаване, автора на акта).
Заглавието на акта има две форми: пълна и кратка.
Когато даден акт се цитира за първи път в постановителната част на друг акт, обикновено се изписва пълното му заглавие и в бележка под линия се дава препратка към публикацията му в Официален вестник. В позоваванията в преамбюла на акта се посочва пълното заглавие на цитирания акт, а в съображенията, постановителната част и приложенията то се посочва в бележка под линия.
При всички следващи позовавания на вече цитиран акт се използва краткото заглавие, без да се посочват авторът или препратката към публикацията на акта в Официален вестник.
Пълна форма
Пълното заглавие на акта съдържа:
- указание за вида на акта (регламент, директива и т.н.),
- номер (който се състои от абревиатура „ЕС“, „Евратом“, „ЕС, Евратом“ или „ОВППС“, година и пореден номер на акта),
- автора на акта (наименование на институцията или органа, приели акта),
- датата на приемане на акта (датата на подписване за актовете, приети съвместно от Европейския парламент и от Съвета),
- същинското заглавие (кратко описание на предмета на акта),
- в актове, които имат два номера — номера, даден от институцията или органа, приели акта (вж. точка 1.2.2 „Двойно номериране“).
Редът на тези елементи не е еднакъв на всички езици.
След пълната форма на заглавието винаги се дава препратка към броя на Официален вестник, където е бил публикуван актът. В позоваванията в преамбюла на акта пълното заглавие се посочва в текста, а данните за публикацията — в бележка под линия:
като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/476 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 г. относно мерките, които Съюзът може да вземе след доклад, приет от Органа за уреждане на спорове на СТО, относно антидъмпингови и антисубсидийни въпроси(1) […]
Когато се посочва за първи път в съображение, в постановителната част или в приложение, пълното заглавие на акта се дава в бележка под линия заедно с препратката към публикацията на акта в Официален вестник:
Счита се, че сделките за финансиране с ценни книжа съгласно определението в Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета(2) не допринасят за процеса на определяне на цените […]
При цитирането на пълното заглавие се посочват всички думи в заглавието, в това число частта, започваща с „и за изменение на…“ или „и за отмяна на…“, но без думите, добавени под заглавието: „кодифициран текст“, „преработен текст“ и т.н.
Кратка форма
Краткото заглавие се използва в съображенията, в постановителната част и в приложенията. Краткото заглавие на акта съдържа:
- указание за вида на акта,
- номер (който се състои от абревиатура „ЕС“, „Евратом“, „ЕС, Евратом“ или „ОВППС“, година и пореден номер на акта),
- при първото споменаване — автора на акта (наименование на институцията или органа, приели акта),
- в актове, които имат два номера — номера, даден от институцията или органа, приели акта (вж. точка 1.2.2 „Двойно номериране“).
Чистопородните разплодни животни, вписани в родословни книги, следва да бъдат идентифицирани в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета(2).
[…]
При всички следващи позовавания на акта се използва краткото заглавие, без да се посочват авторът и данните за публикацията:
За чистопородните разплодни еднокопитни животни Регламент (ЕС) 2016/429 предвижда […]
Когато се цитира конкретен делегиран акт или акт за изпълнение (независимо дали в пълната или кратката форма на заглавието му), указанието за вида на акта винаги съдържа думите „делегиран/а/о“ или „за изпълнение“:
Приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 се изменя в съответствие с приложение II към настоящия регламент.
От друга страна, указанието за вида на акта не съдържа думите „делегиран/а/о“ или „за изпълнение“, когато в текста на акта се споменава самият акт, например: „прие настоящия регламент“, „приложението към настоящия регламент“, „адресати на настоящата директива са държавите членки“, „член 2 от настоящото решение“ и т.н.