4.1.3. Коректорски услуги, предлагани от Службата

Коректорите в Службата за публикации допринасят за качеството на предназначения за публикуване текст, като изпълняват основно функции по езиков (спазване на нормативните езикови правила и конвенции) и технически (спазване на типографските изисквания) контрол. Независимо от това, те не са редактори, а трябва да запазят неутралност по отношение на замисъла на автора, който остава единствен съдник, що се отнася до съдържанието на текста.

Окончателно оформление на ръкописите

Ръкописите се поверяват на коректорите с оглед окончателното им оформление (типографска подготовка и изчитане на текста). Този предшестващ продукцията етап има за цел да се поправят правописните и граматичните грешки, да се открият евентуалните неточности и непоследователност в текста, за да стане напълно разбираемо крайното послание. Нужен е също така щателен преглед на еднородността на ръкописа откъм всички негови аспекти. Всяко двусмислие или възникнал въпрос се решават в тясно сътрудничество с авторската служба.

Коректорите следят и за привеждането на текста в съответствие с междуинституционалните правила и изисквания, съдържащи се в настоящото Ръководство за изготвяне на публикациите.

NB:

При поискване от страна на авторската служба или с нейното предварително съгласие е възможна по-задълбочена редакторска намеса (редактиране на текста).

Номерирането на страниците на ръкописа, което трябва да се извърши предварително от авторската служба, подлежи на контрол и на допълване, ако такова е необходимо. Всяка липса на част от ръкописа трябва да се обяви незабавно. Трябва също да се провери дали номерата на бележките под линия си съответстват.

Съответствието между различните езикови версии на един и същи ръкопис е от компетентността на авторската служба, която същевременно носи отговорност за него. Службата за публикации може, при нужда, да гарантира споменатото по-горе съответствие, при условие че авторската служба ѝ предостави достатъчно време.

Главната цел на окончателното оформление на ръкописите е да се улесни текстообработката им, така че да се предотвратят последващи допълнителни разходи. Ето защо качеството на ръкописа, който се предоставя на печатарите, е фактор от съществено значение за по-нататъшната продукция на публикацията. Като се придържат към указанията във връзка с подготовката и външното оформление на ръкописите (вж. точка 4.2) и като следят за безупречното качество на текста, авторите имат възможност да сведат до минимум разходите и същевременно да ускорят продукцията (тъй като има възможност разрешение за печат да се даде дори въз основа на първите коректури).

Дефектен ръкопис може да бъде върнат на неговия автор.

tip:

Добрият ръкопис е гарант за бързина на продукцията на публикацията и високото ѝ качество.

Коректури и авторови поправки

Коректурите се преглеждат от коректорите, които проверяват дали текстът съответства на предоставения ръкопис и на характерните за всеки език нормативни правила. Едновременно с това първите коректури се изпращат на авторската служба за одобрение и евентуално включване на авторови поправки.

Авторовите поправки на коректурите трябва да бъдат сведени до минимум. Авторската служба трябва да се стреми да внесе поправките си ясно, четливо и така, че да не се налага коректорът да преглежда материала ред по ред (поправки в червен цвят, отчетливо нанесени, евентуално оградени или отбелязани в полето; да се избягва анотирането на авторовите поправки на отделен лист).

Печатарите считат за авторова поправка — която се фактурира отделно — всяка поправка на коректурата, която се различава от оригиналния ръкопис (подобрения, корекции, съгласувания, осъвременяване, пояснения, произтичащи от неясен или недостатъчно добре подготвен ръкопис…). На този етап вече не се допускат промени в изказа, нито актуализиране на цифровите данни с информация, получена в последния момент, която е по-нова от периода, за който се отнася материалът, нито добавянето на пунктуационни знаци в търсене на труднопостижимо съвършенство.

Всякакви добавки и заличавания — като се започне от обикновената запетая и се стигне до цял абзац — представляват авторови поправки, които е необходимо, доколкото това е възможно, да се избягват поради евентуалното забавяне и допълнителни разходи, които те влекат след себе си. Последните могат да струват твърде скъпо, което да е явно несъразмерно с исканите поправки. Дори и най-малката промяна може да доведе до преработка на цели абзаци, до ново страниране на няколко страници или дори на целия материал, което евентуално да се отрази на номерацията, на съдържанието и на бележките под линия в текста и на препратките в азбучния показалец (в случай на считани за абсолютно необходими промени авторската служба следва да понесе „тежестта“ на последващите изменения).

При текстообработката като правило се изискват две коректури. При първата коректура коректорът препрочита изцяло текста, като го сравнява с ръкописа; прави се проверка дали няма липсващи части от текста и дали са спазени всички типографски указания. Впоследствие с втората коректура се дава възможност за проверка на корекциите, нанесени при първата коректура. На етапа на втората коректура не би трябвало да се допускат никакви авторови поправки.

По отношение на периодичните или спешните публикации и в зависимост от сроковете е необходимо авторските служби да спазват определена дата за приключване на редактирането. Това изискване дава възможност не само доставката на публикацията да става в срок, но и да се избегнат авторови поправки в последния момент, а с това — и допълнителни разходи.

И накрая следва да се отбележи, че Службата за публикации не може да приеме да внесе авторови поправки без официалното съгласие на службите — разпоредители с бюджетни кредити.