9.1.1. Адреси: общи принципи
По принцип в документите на европейските институции винаги се използва международният формат.
Анализът на начините за изписване на адреси е трудна и сложна задача, тъй като липсва единна система за всички държави. Освен това представянето на адресите е различно за националната и за международната поща. По принцип в документите на европейските институции винаги се използва международният формат.
За точна подробна информация относно представянето на адресите може да бъде направена справка в отделните уебсайтове на националните пощенски служби. Отпратки към тях са дадени на уебсайта на Световния пощенски съюз (СПС) (https://www.upu.int/en/Postal-Solutions/Programmes-Services/Addressing-Solutions).
СПС дава също различни препоръки от общ характер, но за документите на европейските институции трябва да се има предвид и едно допълнително условие — дали става въпрос за едноезични, или за многоезични документи.
Полезни връзки
СПС, правила за адресиране (EN, FR):
https://www.upu.int/en/Postal-Solutions/Programmes-Services/Addressing-Solutions
СПС, правила за адресиране на поща в държавите членки (EN, FR):
https://www.upu.int/en/Postal-Solutions/Programmes-Services/Addressing-Solutions#scroll-nav_5
СПС, Universal POST*CODE® DataBase (EN, FR):
https://www.upu.int/en/Postal-Solutions/Programmes-Services/Addressing-Solutions#scroll-nav_1
Какви езици и азбуки да се използват
Онази част от адреса, в която се посочва държавата на местоназначението, трябва да се изпише в съответствие с препоръките на изпращащата държава (за предпочитане на езика на изпращащата държава или на международно приет език).
Името на държава на местоназначението трябва да фигурира с главни букви на последния ред от адреса.
Тъй като националните изисквания относно използването на главни букви на последния/последните два/последните три реда се различават, бе взето решение представянето да се уеднакви: с главни букви се изписва само името на държавата.
Ако държавата на местоназначението използва азбука, която не е латинска или пък е недостатъчно позната, името на държавата на местоназначението и евентуално името на града трябва да бъдат повторени на международно приет език, за да се избегнат проблеми при транзита през междинни държави.
Останалата част от адреса трябва да следва препоръките на държавата на местоназначението.
Пощенски кодове
Предишните пощенски кодове, използвани за пренос на международна поща (специални кодове в Европа след препоръка през 1965 г. на Европейската конференция по пощи и далекосъобщения и двубуквени кодове по ISO 3166 за другите държави), бяха премахнати или изменени в много държави.
Към 1 aприл 2024 г. 7 държави — членки на ЕС продължават да използват код на държавата: Хърватия (HR), Кипър (CY), Латвия (LV), Литва (LT), Люксембург (L), Финландия (FI), и Швеция (SE).
За Латвия кодът се изписва след името на града, последвано от запетая и интервал:
Riga, LV-1073
Предишният код за държавата не трябва да се използва за другите държави членки. В Германия при машинното сортиране на пощата дадена пратка може да бъде забавена, ако е изписан предишният код на държавата.
За допълнителна информация относно пощенските кодове в държавите членки вж. точка 9.1.5.